Неговата история не върви само по един удобен път. Както самият той признава, винаги е готов за ново предизвикателство.
Той е Иван Жечев.
Настоящ помощник треньор на ФК Ямбол, бивш дългогодишен футболист на отбора и… военнослужещ в българската армия. Но нека започнем отначало.
Жечев е юноша на ФК Ямбол, но още в 6 клас е забелязан от Берое (Стара Загора), където изкарва година и половина в Детско-юношеската школа.
„Имаше един лагер в село Баня, Карловско, където по случайност по това време бяха и юношите младша възраст на Левски. Изиграхме две контроли и ме харесаха – забеляза ме Викторио Павлов. Така преминах на „Герена“, където прекарах 5 от най-хубавите си години във футбола. По това време селекционер на националните гарнитури беше Боре Ангелов, който ме викаше и бях част от националния тим за моята възраст“, разказва Иван Жечев.
„След Левски преминах в юношите старша възраст на Славия, направих и дебют в „А“ група при Емил Велев-Кокала. Впоследствие обаче настъпи треньорска промяна и новият наставник освободи и четиримата юноши, които бяхме в първия отбор – каза, че обича да разчита на опитни футболисти. Така се върнах в Ямбол, като един сезон играх и в Загорец (Нова Загора) при Миро Миндев, който все още беше играещ треньор“, добавя Жечев.
Но футболът, особено аматьорският – и то в България, не е най-сигурната и доходоносна професия. А и е до време.
„На 3 януари 2023 година беше първият ми работен ден във военното формирование в село Кабиле. Станах военослужещ. А през пролетта на 2024 година се появи възможност да замина за мисия в Косово, за усилване на нашия контингент там. Периодът бе за 6 месеца и приех – иска да видя какво е, как се живее във военна обстановка 24 часа“, разказва още бившият „железен“ защитник на терена, а впоследствие и в армията.
„В началото чувството да си на военна мисия е особено! Това е точното определение. Във военна база си и изпълняваш поставените ти задачи. Да, мирна е обстановката, но си казваш – дано никога не се случва нищо, за да я наруши. Всички заминаваме с мисълта да се върнем живи и здрави – всички 120 души. Върнахме се! И това бе най-радващото. Но когато си там, мозъкът превключва в режим на готовност – ти знаеш, че си подготвен и разчиташ на всеки един от хората, които са до теб“, разказва още бившият футболист.
„Когато реших да замина на мисия, взех решението сам. Когато съобщих вкъщи, със сигурност е имало притеснение от страна на родителите и на съпругата ми. Най-много ме е яд, че не прекарах това време близо до дядо ми – на него съм кръстен и беше много важна част от живота ми. Върнах се от Косово, той ме посрещна на крака, но след една седмица го приеха в болница и за съжаление го загубихме. Но ме дочака и ме видя“, добавя още Иван Жечев.
